
*статията е в хронологичен ред към момента на писане.
Чавдар е от тези хора, които не са много по оплакванията.
Той, Радка и сина й живеят в нещо, което трудно може да се нарече „годно“ за живеене. Мястото, в което се помещават, няма топла вода, отопление, затваряща се врата, ток или тоалетна. Ще ви спестя „иновативните“ и нечовешки начини, чрез които Чавдар и Радка се справят със ситуацията.
Чавдар страда от стеноза на вертебралния канал
Това е много тежко заболяване, което води до притискане на гръбначния мозък (миелопатия), тежка радикулопатия и автономна дисфункция. С други думи казано, той е почти парализиран, в постоянни болки, с дихателни проблеми и липса на контрол на пикочния мехур и червата.
Личната му лекарка се отказва от него
През 2020 година се подлага на операция, но без значителен резултат. Личната му, в кавички, лекарка отказва да се занимава с него и неофициално му написва върху един от документите, че не е негова лична лекарка – проверихме в системата и се оказа точно обратното. В последните пет години той се опитва да получи решение за ТЕЛК.
Постоянните болки изискват силни инжекции, но с времето линейките спират да идват на адреса му и го съветват да отиде лично, което в неговото състояние е невъзможно.
Оказва се, че когато човек е физически и финансово парализиран, не знае с какво ще се храни утре и няма кой дори да му помогне да се качи в кола, за да посети някоя от институциите… нещата остават в безвремие поради една единствена причина – чиста безизходица.
Как се издържат тези хора?
Отговорът е труден. Радка не винаги има стабилна работа, а Чавдар е разход. Хранят се с каквото намерят, а когато не намерят, ровят из кофите на нашата европейска столица. В допълнение към всичко това, крупен бизнесмен идва със своето Porsche Panamera и им таксува 400 лв. наем всеки месец за нещо, което никой не би могъл да нарече място за живеене.
Инвалидната количка не работи. Ами сега?
За да не бъде прекалено лесно се развали мотора на количката. Количката е на около 20 години. Без количка – Чавдар е изцяло вързан.
С Тедо започнахме една „невъзможна мисия“.
Какво прави един инвалид, който живее сам и няма пари дори за храна в минусови температури?
Голяма част от нещата, чрез които помагаме, са благодарение на Белослава. Интересното е, че разговорите ни по темата за Чавдар не надхвърлиха пет минути. В рамките на няколко дни тя уреди всичко необходимо.
Нямаше „ще видим“ – имаше отговорност, действие и сърце!
Хоспитализация
ТЕЛК върна документите на Чавдар тъй като епикризата трябва да е на 1 година (да не би случайно да е проходил). Започнахме едно търсене в различни болници и познати за да може Чавдар да бъде приет и да му се издаде епикриза -> навсякъде се оказахме в затворен кръг „не можем да го приемем“ / „той не е спешен“. За щастие чрез много питане, успяхме да намерим начин и на 2.12.2025 той беше приет в Окръжна болница „Света Анна“. Тъй като той е изцяло неподвижен той не може да стигне до болницата сам. Веднага се включиха Християн и Кристиян, които имаха възможността да го закарат.
На 8ми го изписаха с епикриза в ръка. Изпратихме документите на следващия ден и сега се надяваме всичко да е наред за да можем да продължим към следващите стъпки.
На 23 януари получихме писмо, че Чавдар има 95% ТЕЛК. Тогава подскачахме от кеф с идеята, че ни чака малко администрация и нещата ще се получат. Разбира се, всеки греши в преценките си.
Епопеята започна с обаждания и гонене на институции, което не доведе доникъде, като навсякъде ни казваха, че въпреки пълномощното, което имаме, Чавдар трябва да дойде на място.
Реално Чавдар е почти неподвижен и придвижването му е доста сложно.
За улесняване на нещата Чавдар е регистриран във Велико Търново и няма постоянен адрес в София.
Също не помага, че в местата, на които се помещават, думата „договор“ не присъства в речника на наемодателите.
След десетки обаждания и ходене по институциите стигнахме до ситуация, в която ние сме с вързани ръце, а Чавдар сам не може да се справи с това.
В края на април подписахме ново пълномощно (можете да видите, как му вдигаме масата за да подпише, защото той почти няма контрол върху тялото си), с което да комуникираме по-ефективно с НОИ, но все още сме в процес на чакане.
За щастие Ади е много целенасочена и няма да остави НОИ да си починат, но със сигурност те не правят нещата по-лесни за един инвалид.
Към 5 юли 2026 г., след всички трудности, през които трябваше да преминем, с голяма радост споделяме, че Чавдар вече получава пенсия по ТЕЛК от 95% и че благодарение на целия екип на „Дари Време“ днес животът му е пъти по-добър от състоянието, в което го намерихме. Много се радваме, че успяхме да му помогнем!
В това ще му помагаме с документация, транспорт, такси и всичко друго, което е необходимо, за да може това човешко същество да постигне поне средно ниво на качество на живот.