кв. Христо Ботев – Николай - Дари Време

кв. Христо Ботев – Николай

Ники живее в квартал Христо Ботев с баба си (Дана) и две сестри Гери – 12 и Петя – 9. В къща до него живее леля му, която има ток, но си крие хляба от тях. Родителите са разделени и не ги е виждал от години. До тук историята не е изключение за хората от малцинствата, а правилото.

Николай Дяков го среща в Lidl където Ники проси. Дяков му купува храна за вкъщи, когато разбира, че целта му всъщност е да има храна за двете му сестри и баба му.

"Един ден ще се махна от това гето за да се грижи за сестрите ми и баба ми"

В рамките на седмица му се случват следните неща:

  • Негов роднина през нощта влиза и открадва личната му карта под предтекст, че децата (му) няма какво да ядат с цел да я продаде.
  • Пада от първия етаж на строеж и си чупи крака.
  • Вечерта, след като е гипсиран в Пирогов се прибира и маха гипса си с ножица за да може да отиде да проси, тъй като баба му и двете му сестри нямат храна.
  • Дяков го среща в Била и му купува храна.
  • Полицаите го прибират за верификация на самоличността поради липса на лична карта. В себе си има 4.20лв, които е събрал, чрез просене. Полицаите не му връщат парите под следния слоган: “Ние монети не връщаме”.
  • Минавайки през тази седмица възпалява крака си до степен, в не може да се движи от болка

Какво успяхме да направим:

  • Веднага след като го видяхме – го закарахме в медицински център Лора, където се направим снимка и го прегледа ортопед, тъй като възпалението му беше сериозно.
  • По препоръка на ортопеда му купихме му патерици и шина, с които да обездвижи крака плюс лекарства. 
  • Препоръката беше 4-5 седмици не трябва да не натоварва крака си – за да не се влопи още повече.
  • Отидохме в Лидл за да вземем храна за него и семейството му. Закарахме до квартал Христо Ботев, в който се разминахме с наркомани, проституция и още няколко неща. 
  • Уговорката за момента е той да се свърже с нас – за да можем ние да купим храна  и да не му се налага да ходи (да натоварва крака си)

"Бате, вие сте много добри хора - един ден ще ви се отплатя"

Надяваме се един ден наистина да може да се откъсне от този затворен кръг на насилие, завист и страх. Често казваме, че хората са добри или лоши и рядко оценяваме, че не винаги средата ни позволява да развием луксозното качество наречено “доброта”.