
Чрез канал във Фейсбук получихме запитване от баба Роси. Трябваше да се монтира електрическо табло и да се смени звънец. Попитахме я как е стигнала до „Дари Време“ и получихме следния отговор: “Наш приятел разбира от интернет и видя във Фейсбук“.
В 8:30 в една хубава съботна сутрин, баба Роси ни чакаше с топла домашна баница на улицата. След като неуспешно се опитахме да откажем баницата няколко пъти – започнахме работа.
Кабелите бяха в лошо състояние и трябваше да се изкъртят и подменят. Бяхме планирали 2 часа за обекта, но останахме малко над 5. За щастие успяхме да завършим обекта и да го обезопасим.
По едно време баба Роси каза: „А вие можете ли да смените стария звънец с нов, защото не работи от години“. Веднага сменихме звънеца с нов и модерен модел. Чухме се с баба Роси след известно време и се оказа, че след толкова години неработещ звънец – хората продължават да чукат на вратата.
Радваме се, че успяхме да срещнем такива прекрасни хора и съвсем скоро ще се възползваме от тяхната покана: „Елате пак. Елате, за да разпуснете. Ще ви направя баница.“
Баба Роси продължава да ни звъни по празниците, за да се чуем и да ни пожелае да сме живи и здрави. Това, мили хора – не може да се купи с пари.
На 28ми декември пак се озовахме при баба Роси. Тя за съжаление беше загубила мъжа си за който се грижеше дълги години преди точно 40 дни, но въпреки оптимизма и радоста на тази жена не бяха притихнали.
Роси живее в блока на слепите в Люлин, където условията не са розови. С цел да поправим няколко електрически уреда видяхме, че има два прогизнали контакта и печка, която веднага дава на късо. Изолирахме един от контактите и сменихме другия. А печката претърпя функционално конвертиране от печка към кухненски шкаф.
Разбира се баба Роси нямам как ни остави да си тръгнем без легендарната и баница. Хапнахме, прегърнахме се и се разделихме с очакване за нови срещи.