Деница Димитрова
Психолог
Имало едно време, много отдавна една корпоративна Мария. И в ранните 30 от своя живот тя си мислила, че е намерила призванието си. Нямала търпение да отиде на работа, дните минавали неусетно, с голям ентусиазъм и вдъхновение. И както често се случва, всяко нещо си има начало и край.
Дали поради съзряването, или раждането на децата ме промени, но започнах да виждам нещата по друг начин. Ако по-рано можех да пренебрегна различията между лични и корпоративни ценности, вече ми ставаше все по-трудно. Особено когато става въпрос за основни ценности. И така реших, че това вече не е за мен. Много трудно взех това решение. Високоплатена работа, позиция, опит. Удобства, придобивки.
И докато лекувах раните от сблъсъка на ценностите, от загубата на всички “придобивки” на които се радвах по-рано, попаднах на ТЕС, някъде през далечната 2012. Като човек с рационален ум си казах: “О, я стига глупости. Ще се тупам по главата и ще си разреша проблемите?” Но нещо ме караше да опитвам. И колкото повече опитвах, толкова повече неща откривах за себе си. Някои от тях не бяха приятни и не беше лесно да си ги призная.
Виждайки обаче свободата, с която се сдобивам реших, че искам да знам и да мога повече, и да помагам на хората. Преминах през всички достъпни обучения тук, в България, а също и при едни от най-добрите специалисти в чужбина.
И започнах да работя с други хора.
Радостта и удовлетворението от това да присъстваш и да подадеш ръка на някого в нужда, душа, която търси себе си, търси нов път, сваля слоевете обуславяне от гърба си, ми носи смисъл и удовлетворение. С уважение към съдбата, личния избор и пътя на тази душа. С приемане и разбиране, че целите, посоката и постиженията ги определя тя, а аз подкрепям, отварям пространство, и ако боли, превързваме душевните рани.
За да прегърнем после себе си такива, каквито сме, със светлата и тъмната част, с раните, с болката, цялостни и истински. Голяма сила се крие в себеприемането. Дълбоко и безрезервно приемам себе си. Приемам житейската си история, постъпките си, всичко. Не ги оправдавам, а ги приемам. Взимам опита, уроците, мъдростта и продължавам напред.
Това прави ТЕС. Това е озарението.
Добре дошъл и ще се радвам да те придружа, да ти бъда другар в този път.
Дали поради съзряването, или раждането на децата ме промени, но започнах да виждам нещата по друг начин. Ако по-рано можех да пренебрегна различията между лични и корпоративни ценности, вече ми ставаше все по-трудно. Особено когато става въпрос за основни ценности. И така реших, че това вече не е за мен. Много трудно взех това решение. Високоплатена работа, позиция, опит. Удобства, придобивки.
И докато лекувах раните от сблъсъка на ценностите, от загубата на всички “придобивки” на които се радвах по-рано, попаднах на ТЕС, някъде през далечната 2012. Като човек с рационален ум си казах: “О, я стига глупости. Ще се тупам по главата и ще си разреша проблемите?” Но нещо ме караше да опитвам. И колкото повече опитвах, толкова повече неща откривах за себе си. Някои от тях не бяха приятни и не беше лесно да си ги призная.
Виждайки обаче свободата, с която се сдобивам реших, че искам да знам и да мога повече, и да помагам на хората. Преминах през всички достъпни обучения тук, в България, а също и при едни от най-добрите специалисти в чужбина.
И започнах да работя с други хора.
Радостта и удовлетворението от това да присъстваш и да подадеш ръка на някого в нужда, душа, която търси себе си, търси нов път, сваля слоевете обуславяне от гърба си, ми носи смисъл и удовлетворение. С уважение към съдбата, личния избор и пътя на тази душа. С приемане и разбиране, че целите, посоката и постиженията ги определя тя, а аз подкрепям, отварям пространство, и ако боли, превързваме душевните рани.
За да прегърнем после себе си такива, каквито сме, със светлата и тъмната част, с раните, с болката, цялостни и истински. Голяма сила се крие в себеприемането. Дълбоко и безрезервно приемам себе си. Приемам житейската си история, постъпките си, всичко. Не ги оправдавам, а ги приемам. Взимам опита, уроците, мъдростта и продължавам напред.
Това прави ТЕС. Това е озарението.
Добре дошъл и ще се радвам да те придружа, да ти бъда другар в този път.
