€0.00
0
*статията е в хронологичен ред към момента на писане.
Чудите се защо се снимам до кофата за боклук ли?
Днес беше една прекрасна събота и тренировката ми беше изкачването на еквивалента на 91 етажа.
В 9:00 часа бяхме на обекта с Р. при жена, която ще наричаме В.В препоръчана от фондация „За Нашите Деца“.
Първо ще ви разкажа за участниците в нашата история, които ще бъдат максимално анонимни.
Р. е един прекрасен човек, който прави добро, без да търси и една капка благодарност или признание. Той го прави, защото така е правилно. Това е негова чиста потребност. Освен тази свръхчовешка черта, когато ние помогнем на човек – неговият следващ въпрос е „Добре, на кого още да помогнем?“. Това е човек, който е изключително прецизен в работата си и който не спира да помага. Той говори малко, но точно, изпълнява с прецизност и е отговорен за една малка китайска армия.
В.В. е една много мила жена, която се притеснява за 1,000 неща наведнъж – дали ще направят проблем съседите, дали не са ми прекалено тежки торбите, дали да заключим (за всеки случай) и, разбира се, дали да ползваме асансьора (което доведе до моята тренировка). След дълъг административен път тази мила жена и децата ѝ получават общинско жилище, което (както можете да видите от снимките) е в окаяно състояние. В допълнение на изгнилата дограма, шкафове, тръби и какво ли още не, банята е оцветена в различни сортове мъх, като моето предположение е, че нито един от тях не се препоръчва от Световната здравна организация.
Хобито на стария наемател
Човекът, който е живял там, е имал интересно хоби. В апартамента има 4 токови кръга (както е нормално в такива апартаменти). Старият наемател е добавил още 2 табла и около 250% повече контакти, ключове и жици, които му позволяват да прекъсва веригите на много места. С други думи казано – ако искаш да си пуснеш електрическата духалка в банята (правилно прочетохте – залепена за стената в банята) – ще трябва да натиснеш един ключ и да включиш кабел, който е частично заровен под балатума.
С това казано, Р. и аз се захванахме за работа. Аз си правих тренировката, докато изхвърлях боклука, докато той проследяваше цялата инсталация. Планирали сме следните стъпки:
Точка 4 има различна причина зад себе си. По принцип това е покупка, която не бихме покрили – защото това не е нашият модел на работа, но тази специфична ситуация го изисква. Когато видях В. да се притеснява за тези 1,000 неща, се сетих, че най-главното, за което се притеснява, е безопасността на нея и на децата ѝ. Тогава осъзнах, че те ще спят много по-спокойно, ако са сигурни в заключващия механизъм.
Това ме кара да се замисля как по пирамидата на Маслоу нещо, за което рядко мислим, изведнъж става водещ модус в живота на някого. Представете си колко стрес е минал през тази жена, за да накара мозъка ѝ да приоритизира безопасността по този начин. Без да влизаме в детайли – това е човек, който е минал през изключително лоши ситуации.
В един хубав ден Робърт, Ивана и Р. се озоваха в жилище, претрупано със стара и изгнила мебел. С маски, очила и ръкавици, за по-малко от половин ден и след 20 курса, успяхме да изкъртим и разглобим всичко — от мивки, кабинети, шкафове, и гардероби до момента, в който жилището беше готово за следващата си фаза: почистване.
