€0.00
0
Баба Катя е поредната жена, която се среща с лошата страна на късмета.
На 76 години се оказва сама, трудно подвижна след операция, вероятно предстояща втора, с изгубена лична и банкова карта и с предизвестие за изнасяне от хазяина, разчитаща на пенсия и без никаква идея къде ще спи. Какво ли е да носиш такава несигурност, когато силите ти вече намаляват?
През целия си живот тя се е грижила за някого. Била е учителка повече от 30 години и нейната радост и живец идва от младите. С радост и умиление разказва за възможността си да работи с много млади хора. Иска да продължи да го прави с времето, което ѝ остава.
„С всички сили, които имам, искам да работя с деца. Едно от най-прекрасните решения в живота ми е, че избрах именно този път. Децата са росата на живота, а аз винаги съм била сред нея, защото в живота има много кал — кал, с която нито мога да се примиря, нито да приема.“
Сред децата, за които се грижи, е и Теньо. Той рано губи родителите си и остава сирак. По-късно заболява от диабет и преминава през множество операции, всяка от които оставя следа от болка и изпитания. При една от тях дори му ампутират кутрето на крака. Натрупаната болка и самота го повличат в дълбока депресия, а мисълта за самоубийство неведнъж го навестява. В тези мрачни години единствената му опора е баба Катя – тя с години му приготвя и носи храна, а с обичта и грижата си пази духа му жив.
Преди месец и половина ѝ се налага да напусне квартирата си, в която е живяла години, и чрез нейна позната се оказва в наземен етаж в Бояна. Но след месец не се спогаждат с наемодателя и той ѝ казва, че до 2 седмици трябва да се е изнесла и че на 13.08.2025 нещата ѝ ще са на улицата.
„Без вас щях да съм на улицата. Вие двамата сте по-добро лекарство от валериан.“
Свързахме се с нея по един от най-хубавите начини – чрез наш дарител на време – Поли. Тя ни прати screenshot на пост във Фейсбук, на който жена беше срещнала баба Катя в магазин в Бояна и моли, ако може, някой да ѝ помогне. Чух се (Робърт) с нея и първото впечатление, което прави, е това, че говори изключително добре и е много добронамерена. Разказа за ситуацията си и ние започнахме да действаме по точките. Първо Гери започна да ѝ търси място за живеене с минимален бюджет (400 лв.), което се оказа невъзможно. В тази „епопея“ участваха брокери, много мъгливи практики, неизпълнени обещания и Гери, която не спря да се бори с цялото това „удоволствие“ и дори успя да намери време да закара баба Катя до болницата.
„Гери е много хубав човек. Чуя ли и гласа веднага започвам: Бог да я благослови. Млад човек с толкова чиста душа.“
Ден преди 13.08.2025 (датата на изнасянето) се появи квартира. С липса на договор и несигурност до последния момент, ние натоварихме колата и потеглихме към Люлин 2.
Имахме два телефона на брокери и адрес. Катя беше говорила с тях и уговорката беше да ни чакат. Разбира се, пристигнахме на адреса и никой не ни вдигаше на нито един от двата телефона. Намерихме се с пълна кола с дрехи, стара жена, която днес няма къде да спи, и още две коли багаж. Несигурността е интересно нещо. В един момент брокерът ни вдигна и се озовахме зад блока, където има малка постройка. Прехвърлихме багажа и се насочихме към следващия курс. След общо 5 часа и три пълни коли, почти всичко беше преместено и баба Катя беше в новото си жилище.
Колко струва човечността?
На въпроса как се оправя една жена в такова състояние…отговорът е: трудно. Пенсията ѝ е 630,50 лв., а наемът на апартамента е 530 лв. За щастие имаме възможността да добавим баба Катя в програмата ни „Храна с любов“, което значително ще улесни ситуацията ѝ.
След като приключихме с Николай, се разделихме с дългогодишната ни традиция:
„Днес беше един много хубав ден, г-н Дяков.“
„Да. Днес наистина беше един много хубав ден, г-н Желязков.“
Топла усмивка, неизказано приятелство в името на доброто и още един човек, на когото сме помогнали.
